ПРОКА̀ШЛЯМ СЕ, -аш се, несв.; прока̀шля се, -иш се, мин. св. -их се и -ях се, св., непрех. Кашлям кратко веднъж, няколко пъти или от време на време, обикн. преди да започна да говоря. Матросов седна. Разкопча се, прокашля се да очисти гърлото си .. и пусна своя бас в общия поток. Гр. Угаров, ПСЗ, 64. Хаджи Генчо .. хваща ученика си за ръка, .. и като се прокашля по-напред два-три пъти, захваща да говори. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа]. В салона цареше пълна тишина. Сегиз-тогиз само някой се прокашлеше в кърпичката си. Кр. Григоров, Р, 221. Прибраха се и другите, и те мълком, уморени. Навремени само някой ще се прокашли. В. Милев, РК, 19. // Кашлям веднъж или няколко пъти съзнателно, нарочно, за да привлека вниманието върху себе си или да покажа, да дам знак за нещо; изкашлям се. Аз нарочно се прокашлях, за да покажа на злочестият си съжител своето присъствие в затвора. З. Стоянов, ЗБВ III, 29. Нанко, който през това време беше се снизал и смръзнал на стола .., щом излезе госпожата, стана нерешително и .. прокашля се, за да го забележи Калинов. Т. Влайков, Съч. II, 174. Старите отвъд се прокашляха нарочно като че ли, за да ги предупредят, че са будни и че всякакви среднощни разпри са излишни. Ст. Даскалов, СЛ, 232. Минеше, не минеше половин час, ето кака Цена се прокашляше, знак, че идва. Кр. Григоров, Р, 234. Прокашля се многозначително, сякаш искаше да каже на цял свят: „Ще видите вие!“. Т. Харманджиев, Р, 13.